Поиск
  • Bulgarian Expert

Данък върху доходите на физически лица. Данък върху доходи от наеми.


Законът за данъците върху доходите на физическите лица регламентира приходите на физическите лица от отдаване под наем на недвижимо имущество. Според правните норми не се прави разлика между българи и чужденци. ЗДДФЛ определя физическите лица като местни и чуждестранни. Към всяка една от групите се прилага законът за доходите, като се наблюдават определени особености при неговите разпоредби. Това става, съобразно нормите на ЗДДФЛ, както и задълженията на местните и чуждестранни лица към държавата.


За определяне на всяка една от група се взимат следните особености, определени от закона и без оглед на тяхното гражданство.


Местни физически лица са:

  • с постоянен адрес в България;

  • пребиваващи на територията на България повече от половин година, което е 183 календарни дни, отчетени за всеки 12-месечен период;

  • изпратени зад граница от българската държава, от нейни административни служби или организации, както и от български предприятия;

  • чийто център на интереси се намира в България.


Местните физически лица са свързани с България, когато дейностите им са свързани със страната. В центъра на интереси са включени: семейните връзки; наличието на тяхна недвижима собственост в пределите на нашата държава; местоположението, от което се осъществява професионалната, трудовата и стопанска дейност на данъкоплатеца; мястото, от което управлява собствеността си субектът, както и други налични данни.


Според данъчния закон, един физическо лице не е местно, ако има постоянен адрес в страната ни, но центърът на жизнените му интереси се намира в друга държава. За да се определи това се използва методът на изключването.


Данъци от наем на местните физически лица


Местните лица, които получават приходи от наем, подлежат на данъчно облагане по реда на данъчния закон. Налогът се определя, като сумата от целия доход от предоставянето на права и имущества се намали с 10%. Това са т. нар. „нормативно признати разходи“. Те са определени в закона и не е необходимо да се представя допълнителна документация за тях. Все пак, при плащането на налозите не се допуска възникването на по-голяма сума от признатите разходи.


Годишната данъчна основа на приходи от наем се определя, като облагаемата сума се намалява със задължителните здравноосигурителни вноски, които физическото лице прави през годината за своя сметка. Получените през годината постъпления от предоставяне на права и имущества се попълват в годишната счетоводна декларация. За тази цел се попълва полето за приходи от наем в документите, предоставяни на НАП. Данъчната декларация се подава до 30.04. Датата трябва да е през годината, следваща периода на постъпление от наем.


Физическите лица с подобни доходи са задължени да внесат своя авансов налог. Той се определя върху разликата между облагаемия приход и осигурителните вноски. Не забравяйте, че тези вноски са задължителни, като се правят за сметка на съответното местно лице.


Съгласно правилата в данъчния закон, ако наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице, налогът се определя и удържа от фирмата при плащането на наема. При условие, че отдаващият помещението е физическо лице, тогава наемодателят отново ще трябва да изчисли и внесе задължителния авансов налог.

Ако наемателят е фирма, данъкът се изчислява и удържа от юридическото лице при изплащането на наема. Законът задължава това да става във всички случаи, когато има подобни взаимоотношения между наемател и наемодател. Платецът трябва да издаде и предостави сметка за сумите, както и служебна бележка. Документите се попълват по зададени от данъчните служби образци.


Те трябва да бъдат приложени към декларацията на наемодателя. Размерът на авансовия налог се умножава по данъчната ставка, която е определена на 10%. При плащането не се приспадат осигурителните вноски, които са правени от лицето при получаване на дохода.


Данъкът се внася до 10-то число. Датата трябва да следва периода, за който се отнася налогът. Това се прави, когато данъкът се плаща от наемателят. В друг случай, данъкът се внася до 15-то число на месеца. Датата трябва да следва периода, през който е удържан налогът. Това се прави, когато наемателят не е задължен да внася съответния данък от прихода. Този налог впоследствие се плаща от наемодателя. Трябва да се знае, че не се внася авансов налог за приходи от наем, придобити през последното тримесечие на годината.


Всеки роден предприемач може да се обърне към „Български експерт“, където коректността и качеството на счетоводните услуги помагат на фирмите да бъдат готови за предизвикателствата на съвременния бизнес, както и да бъдат в синхрон с изискванията на родното законодателство.


В Указание на МФ от 23.03.2011 г. са дадени и два примера. Ето ги и тях:


Доходи от наеми на самоосигуряващи се лица.

Самоосигуряващите се лица плащат своя данък за наем според правилата на ЗДДФЛ. Така например, ако субект има договор за ползване за офис помещение и трябва да плати за месец февруари, тогава наемодателят трябва да изчисли и плати авансовия налог. В този случай, платецът е самоосигуряващо лице. Сумата за отдаване на помещението е в размер на 1000 лв. При плащането на наема от платеца, наемодателят издава на платеца документ по чл. 9, ал. 2 от данъчния закон.


Изчисленият налог за дохода е 90 лв. Облагаемият доход се определя на 900 лв., като налогът е 10% от него. В този случай, платец на дохода от наем ще изплати на другото самоосигуряващо се лице 910 лв.


Срокът за внасяне на налога е до 10.03. Датата е през месеца, който следва периода, когато данъкът е удържан. Налогът се внася по сметка в офис на НАП, отговарящ за района, където е постоянният адрес на платеца.


Трябва да се има предвид, че за постъпленията от наем няма значение дали едно лице е самоосигуряващо. Това важи именно при авансовото облагане на този доход. За налога и изплатената сума от отдаването на имущество под наем се издава служебна бележка от платеца.


В платежното нареждане за превод на данъка следва да се посочи месеца, когато е възникнало плащането. Не забравяйте, че това не е периодът, за който се плаща наема. Ако това време съвпада, тогава следва да се посочи февруари.


Но, ако на 15.02 се плаща наем за двумесечен период, то в платежното нареждане следва да се посочи първият месец от ползването на имота, а не целият период.

Доходи от наеми на физически лица

Физическите лица плащат своя данък за наем според правилата на ЗДДФЛ. Така например, ако субект има договор за ползване за офис помещение и трябва да плати за месец февруари, тогава наемодателят трябва да изчисли и плати авансовия налог. В този случай, платецът е физическо лице, а не е фирма или самоосигуряващо лице. Сумата за отдаване на помещението е в размер на 1000 лв. При плащането на наема от платеца, наемодателят издава на платеца документ, който е съставен според съответния член на данъчния закон. Авансовият налог за дохода е 90 лв. Това важи, когато лицето не дължи задължителни здравноосигурителни вноски, които се плащат за получения приход.


Срокът за внасяне на налога е до 15.03. Това означава, че данъкът е дължим до 15-то число. Датата е през месеца, който следва периода, когато данъкът е удържан. Налогът се внася по сметка в офис на НАП, който отговаря за района, където е постоянният адрес на задълженото лице.


Данък за лицата с намалена работоспособност от 50% или повече

Физическо лице, което е с поне 50% или повече намалена работоспособност също дължи авансово налог за приходи от наем. Това става при превишаване на облагаемия доход от всички източници на доходи, придобит от началото на данъчната година. В случай, че сумата е повече от 7920 лв., тогава се плаща налог. Данъкът се редуцира с платените за сметка на лицето задължителни осигуровки.


При тази категория данъкоплатци се приспадат внесените от тях осигурителни плащания. Така се определя облагаемият доход. За тази цел, наемодателите трябва да удостоверят степента на намалената си работоспособност. Това става при удържане на данъка, като се представят съответните документи пред НАП. Те трябва да са валидни към датата на получаване на постъплението. Към документите се прилага решение на ТЕЛК. Копие се предоставя еднократно и пред наемателя, когато се удържа данъка. Налогът се внася по сметка на офис на НАП, където е постоянният адрес на наемодателя.


Данъчно облагане на приходи от аренда

Доходите от наем на земеделска земя се изключват от сумата за плащане на налози. Това става съгласно разпоредбите на данъчното законодателство. Според нормативната уредба, доходите на физическите лица не се облагат с налог, ако те са получени от рента на земеделска земя. Все пак, тези приходи също трябва да се попълнят в съответните годишни данъчни документи.


Режимът за внасяне на авансов налог се отнася само за случаите, когато лицата изплащат за ползване на движимо или недвижимо имущество. Това важи в случаите, когато платците на доходи от наем са самоосигуряващи се лица и го правят в качеството си на такива. Но субектите, упражняващи свободна професия, които плащат за наем с физическо лице за жилищен имот, не следва да плащат налог. Според тези норми няма значение, че тези лица имат статут на самоосигуряващи се лица.

Според закона, субектите трябва да внасят съответния данък, ако плащат за използването на имот, в който упражняват свободна професия. Такива помещения могат да бъдат: офис, търговски площи и др.


Счетоводителите от „Български експерт“ предлагат професионална помощ на малките и средни фирми, които имат нужда от качествени счетоводни услуги. Специалистите в кантората имат богат опит в попълването на коректна фирмена документация.

Данъчно облагане на чуждестранни физически лица за доходи в България

Данъчното облагане в страната ни засяга и чуждестранните физически лица. Това се прави, когато техните доходи са придобити от дейности в България. Съгласно нормативните уредби, приходите от наем или за ползване на имущество у нас трябва да се декларират. Налог се плаща, когато доходите са начислени или изплатени в полза на чуждестранни субекти. В този случай, данъкът е определен на 10%. Крайният налог за тези доходи се изчислява върху брутния размер на наема.

Чуждестранно физическо лице от Европейския съюз има право да преизчисли окончателния си налог за приходите. Това правило важи и за данъкоплатци от т. нар. Европейското икономическо пространство. При допълнително изчисление на налога се взимат предвид всички приходи на чуждестранното лице през годината. Такива могат да бъдат:

  • осигурителни и застрахователни доходи;

  • получени приходи от неустойки;

  • изплатени стипендии за обучение;

  • получаване на натрупани лихви;

  • суми от доходи за наем на движимо или недвижимо имущество;

  • платени вноски или изплатени суми по договор за лизинг, като в него не е упоменато прехвърляне на правото на собственост;

  • направени плащания по договори за франчайз дейности;

  • получени приходи от авторски права;

  • направени плащания за извършени услуги;

  • получени награди и възнаграждения за дейности, извършени на територията на страната от чужденци;

  • хонорари от импресарски агенции;

  • възнаграждения за фирмено управление или контрол;

  • получени суми от продажба, замяна или прехвърляне на имот;

  • направени плащания по договори;

  • получени приходи от продажба, замяна и прехвърляне на пазарни акции, дялове, компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове;

  • получени суми от замяната на акции в местни търговски дружества или в чуждестранни търговски дружества.

В случай, че дейността на чуждестранното лице попада в разпоредба, преизчисленият данък е равен на данъка, който е приложим върху общата годишна данъчна основа. Това се извършва, както при определянето на налозите за дейности, извършвани от едноличните търговци в страната ни. Размерът на данъка важи при същите условия, когато той е дължим за доходи, получени от местно физическо лице. Ако чужденецът е извършил съответни разходи, свързани с получаването на постъпленията от своята дейност, тогава налогът се прилага според нормите на Закона за корпоративно подоходно облагане.


Размерът на данъка се определя по същия начин, който е валиден и за родните граждани. При условие, че разходите са били извършени от български данъкоплатци, тогава сумата на преизчисления данък се увеличава.


Разликата между размера на окончателния налог, както и на преизчисления налог за същите доходи, подлежи на възстановяване до крайната коректна сума. Чуждестранното лице не може да го приспадне от дължимия данък върху приходите в страната, където то е местно за съответните данъчни закони.


Окончателния налог се вписва в годишната декларация. В нея се включват и всички други постъпления, които следва да се декларират от чуждестранните лица.

Данъкът се внася от фирмата, което е платец на дохода. Срокът за плащането е до края на месеца, следващ периода на начисляването на постъплението.


Ако доходите са в полза на чужденец от държава, която има договор със страната ни за неприлагане на двойното данъчно облагане, налогът се внася от платеца на дохода. Това става в тримесечен срок от изплащането на постъплението.


Когато платецът не е задължен да удържа налог, той се внася от получателя на прихода до 15-то число. Датата трябва е на следващия месец от периода, в който е установено постъплението. Не забравяйте, че не се внася авансов данък за суми, придобити през последното тримесечие на годината.


Ако чужденец е получил доходи чрез упълномощено лице с постоянен адрес в България, налогът отново трябва да се внесе в държавния бюджет. Това се прави по сметка на съответното представителство на НАП в страната, където е постоянният адрес на пълномощника.


Чуждестранни граждани, които са платили по-големи суми за данъци от предвидените, могат да възстановяват средствата в съответното представителство на НАП в страната.

Фирмите или самоосигуряващите се лица трябва да декларират всички обстоятелства в данъчната си декларация. Това става, в случай, че те са платци на дохода и са удържали окончателния налог за начислените доходи на чуждестранния субект.


В случай, че юридическото лице не е задължено да удържа и внася налог, тогава това се попълва в документите за НАП. Декларациите се подават от лицето, придобило съответния доход. Независимо от кого са подадени, в тях се посочват конкретните данни за платеца. Декларацията се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на получаване на средствата.


Ако доходите се декларират от платеца на дохода, тогава срокът за внасяне на данъчните документи в НАП е до 15-то число. Датата трябва е на следващия месец от тримесечния период на установяване на прихода.


Чуждестранният граждани може да изиска да му се издаде удостоверение по образец, което да удостовери внесения от него налог. Това става в представителството на НАП, в която е подадена данъчната декларация по образец на данъчните.


Облагането на приходите от наеми или други налози, свързани с постъпленията на юридически и физически лица, не е сложно. Неговото осчетоводяване не изисква специални познания или нужда от квалифицирана и помощ. Не е нужно да сте експерти, за да си попълните правилно и подадете своята ГДД за доходите. Все пак, ако наемателят или наемодателят са местни лица или чуждестранни граждани, то тогава е необходимо специализирано счетоводно отчитане на тези дейности.


Винаги може да се обърнете към „Български експерт“, когато изпитвате затруднения в осчетоводяването на своята фирмена работа, услуги или взаимоотношения.